РАЗЛЕТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разлетя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. разлетя̀л се, -а се, -о се, мн. разлетѐли се, св., непрех. Само мн. и З л. ед. 1. За птици, насекоми — напускаме дадено място като летим в различни посоки; разхвърчаваме се. При появата ни те [птиците] се разлетяват по всички посоки. По-смелите рибари кацат по съседните млади тополки и протестират срещу нас с дрезгави гласове. В. Бешовски и др., ЕП, 14. Живо и тревожно се разнесе тоя писък в свежия утринен въздух и по горите наоколо се разлетяха малки птички. Елин Пелин, Съч. II, 196. ● Обр. Изведнъж мислите му се объркаха, разлетяха се в различни посоки като малки от яребиче гнездо. Сл. Караславов, ИИТХ, 8.
2. Прен. За хора — отиваме, отдалечаваме се бързо, стремително в различни посоки. Отгоре писнаха жените — имало зад мъжете и жени. Разлетяха се една насам, друга нататък и се не видяха една с една. Н. Хайтов, ДР, 172. Този път не се прибрах в кабината си: екипажът се беше разлетял на всички страни, минаваха край мене и спираха: „Не се бойте, ще се оправи… Не ни е сефте…“ Н. Стефанова, ПД, 147.
3. За предмети — пръскаме се из въздуха в различни посоки. Когато той [кълвачът] се подпреше с опашката си на някой загнил бук и започнеше да удря с якия си клюн, от дървото се разлетяваха късчета на всички страни. Ем. Станев, ЯГ, 54. Нещо го стисна за гърлото, не можеше да диша. Дръпна яката на ризата си — копчетата се разлетяха. М. Марчевски, П, 80. Аго Адил смукна от цигарата, сръга огъня, та се разлетяха искри. Н. Хайтов, ПП, 85. Стъклото на витрината се разлетява на парчета, а съучастник на нападателя, който стои на кормилото, насочва към случайните минувачи дулото на картечен пистолет. Ц. Цанев и др., ЧП, 149.
4. Прен. За звуци, песен — разпространявам се бързо в различни посоки. Мелодични звуци се разлетяваха над покривите из бистрото ширине. Т. Харманджиев, КЕД, 65. Пелинко отново наду кавала. Една игрива весела песен се разлетя като вихър из кръчмата и превърна настроението. Елин Пелин, Съч. I, 28.